cfcrecruitment.com
Процедура за издаване на „Разрешение за сезонен работник”
Процедурата за издаване на “Разрешение за сезонен работник” е съобразена с Директива 2014/36/ЕС относно влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
Разрешението се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел сезонна работа от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Това са лица, наети по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда от местен работодател.
„Сезонен работник” по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
І. Условия за достъп до пазара на труда.
Условията и редът за достъп до пазара на труда са определени в чл. 24к от ЗЧРБ, както и в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел І „Общи разпоредби” и в Раздел ІV „Сезонна заетост” на ЗТМТМ. Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство: по Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, утвърден от Министъра и труда и социалната политика.
Актуалният списък е утвърден със Заповед
РД-01-47/17.01.2017г. на министъра на труда и социалната политика, като в него са включени два сектора:
- селско, горско и рибно стопанство;
- хотелиерство и ресторантьорство.
2.когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
3.когато чужденецът притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, доказани с легализирани и преведени на български език документи;
4. работодателят е осигурил на сезонния работник подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем, като наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището;
5. работодателя е задължен да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. Наемната цена на жилището и транспортните разходи не могат да се приспадат от възнаграждението на работника.
